Австрийския изпарител Erlkönigin в последно време доста нашумя, както и се увеличиха вариантите в които той бе клониран. И в двата случая изпарителя е интересен затова да му обърнем внимание. Erlkönigin е RBA изпарител с голям обем от 6 мл. и много лек - 37 гр. Въпреки изработката от неръждаема стомана той е няколко пъти по лек от други полулярни изпарители. Зарежда се с лекота през горната капачка.
"Австриеца" както доста вайпъри го наричат изглежда деликатно на външен вид с изцяло прозрачното си външно тяло и ефирна конструкция като цяло. Въпреки това той покрива всички изисквания - ако може така да ги наречем за RBA изпарител.
Характерно за този изпарител е използването на нестандартен дриптип. Нестандартен защото дриптипа има резба от вътрешната си страна - това е направено така, защото с леко развиване на дрипката се освобождава гривната за зареждане в горната глава на изпарителя. Другият нестандартен размер това е диаметъра му от 20, 7 мм.
В комплекта има и преходник с който можем да заменим дриптипа с резба със стадартен такъв - тип 510. В различните варианти на клониране на Erlkönigin тези преходници ги има в комплектацията или отсъстват.
Както казах Erlkönigin е деликатен на изглед изпарител, на пръв поглед оставаме с убеждението, че за малко и ще се разпадне, но това е само на външен вид. Матовото дълго 40 мм прозрачно тяло което е и стената на резервоара прикрива факта, че долната и горната част на изпарителя се държат завити една за друга отвътре - чрез коминчето на изпарителната камера.
Прозрачното тяло е обикновен PMMA (полиметил метакрилат) без никакви резби по него. Уплътнява се само с два О ринга от двете страни. Уплътненията на резервоара са от качественна гума която гладка и тялото леко и плътно опира в основата и горната капачка.
В главата на изпарителя зареждането с течност е решено много удобно с завъртане на декоративна гривна. Завъртането на гривната е ограничено в 45 гр. с изрези в нея и съответстващи ограничители в главата на изпарителя. В нея има два отвора които в единия случай се запушват а при зареждане гривната се завърта и те се отварят. Фиксирането на гривната в положение става с развиване и завиване на мундщука.
Когато махнем декоративната гривна която е с удобни захвати за пръстите (за което ще говорим след малко) виждаме двата отвора в главата, около които има О ринги за уплътняване при затвореното си положение да не пускат течност навън. Каналите за тези О рингове има малък допълнителен изрез отстрани с който могат лесно да бъдат извадени и подменени.
Обърнах внимание на захватите на декоративната капачка - с помощта на тях става и развиването на горната глава на изпарителя. На снимките забелязваме как резбата на коминчето се подава от главата. Тази резба всъщност и държи в едно цяло и целия изпарител. Развиването и е трудно затова са предвидени и тези захвати на декоративната гривна. Слагаме гривната отгоре и развиваме.
След махането на горната капачка вадим прозрачното тяло и виждаме тялото на изпарителната камера. То е с дълъг комин, което би трябвало да поохлади парата която минава през него. За охлаждането обаче както знаем е необходима голяма маса метал чрез който топлината се разсейва. Този изпарител не е в никакъв случай масивен - така, че топлата пара би трябвало да присъсътва трайно тук. Компенсирано е това доколкото може с по дългия комин.
Развивайки стената на изпарителната камера виждаме една интересна конструкция на на базата. Каналите за течността са много дълбоки и в горната си част минават през характерни изрези в основата. Целта на тези "изрези" е тук да се положи фитила или памука. В някои версии на този изпарител има тънка гривна която се нанизва на резбата на изпарителната камера и служи да задържа фитила / памука в долната му част.
Принципа на зареждане на камерата с течност е известен от изпарителя Кайфун и тук каналите за течност са в най ниската част на изпарителя. Оттук течността с противо налягане осигурено от нашето всмукване влиза в камерата.
Заради широките канали тук обече е важно да отбележим, че полагането на фитила трябва да е по цялата дължина на канала. Много вейпъри препоръчват фитила / памука да е по дебел в частта до изрезите и по тъкък в каналите, като края му да свършва преди канала да завие хоризонтално.
При използването на микрокойл и памук съветите са да се изреже памука който ляга в каналите а горе в частта на нагревателя да се остави повече за да може да се образува буфер за течността. Тънкия фитил в каналите ускорява подаването на течност нагоре. Ако тук сложим повече / по дебел фитил / памук ще запушим канала и ще получим "сухи дръпки".
Да се върнем на разглеждането на основата - в средата виждаме отвора за въздуха който минава през държача на плюса. Минусовото винтче се завива направо в основата. Обръщайки основата на изпарителя виждаме регулацията на въздуха - черната пластмасова гривна. С нейното развиване осигуряваме повече въздух в изпарителя.
За проникването на въздух в долната част на основата са направенои много бройни прорези. Това е удобно заради факта, че по този начин не е използван принципа за долно вземане на въздуха през конектора 510 което вече много модове не поддържат.
След като свалим гривната за въздуха се откроява конектора 510 в който има винтче - централния пин. Тук централния пин се регулира чрез развиването на това винтче. Не всички клонинги на Erlkönigin имат регулируем централен пин. При повечето модели това винтче държи сглобена цялата основа - тук не е така, винта може да се отвие напълно.
След отвиването му забелязваме и какво държи основата сглобена - това е малка пластмасова втулка с резба отвътре на която е направен разрез за плоска отвертка. С съответната отвертка развиваме втулката и основоата се разглобява на съставните си части.
Три са частите на основата: държача на плюсовия накрайник който продължава в кух винт в който в долния край се завива централния пин а в по горната си част има два отвора за влизането на въздуха. Към тялото на основата държача се уплътнява с О ринг. Изолацията към тялото е пластмаса която обхваща не само отдолу а и отстрани държача.
В отвора на основата в който влиза конектора 510 има два изреза отстрани през които въздуха достига до отворите в кухия болт и оттам до самия нагревател.
На конектора 510 освен стандартната резба 7х0,5 има и резба за гривната за въздуха. На него има и странични изрези за влизането на въздуха. На последните снимки се виждат отворите за зареждане на течност в отворено и затворено състояние. Не случайно отворите са два - когато зареждаме през единия отвор въздуха който се освобождава от резервоара излиза през другия отвор.
Използваните О ринги в изпарителя за 3 размера: 3х1 - 3 броя, 5х1 - 1 брой и 17х1 - два броя. На снимката се вижда и къде точно се намират те. Друга полезна информация е и последната снимка на която е отбелязано докъде на изпарителната камера колко милилитра течност ни остават.
Впечатления от изпарителя:
Пъвото което прави впечатление е лекотата му - 37 грамов изпарител отдавна не беше тестван, да не говорим за шестте милилитра течност която побира резервоара. Има съмнения, че деликатната конструция няма да издържа да падане отвисоко и това най вероятно ще доведе по спукване на прозрачното тяло. За сметка на това тялото е евтино заради факта, че е просто една тръба.
Колеги вече успешно опитаха да сложат на негово място тръба от отрязана спринцовка 20 мл. За аварийна ситуация когото сме далеч от офиса или дома и това върши работа, но ако сме си взели резервен танк е безмислено да се мъчим да режем с равни краища спринцовката.
Лекотата на зареждането му с течност поставя този изпарител на едно от първите места. Разбира се зареждането с възвратен клапан е по лесно, но знаем какви други проблеми с протичането създава.
Има някои оплаквания, че изпарителя е шумен при поемане на въздух. Не свири като накои от Кайфуните, но има някакъв шум от влизането на въздуха. Нормално е въздух който влиза през начупена линия от отвори и изрежи да съдаде шум особенно ако отворите не се зачистени от остатъците при пробиването .
На някои потребители може да не хареса начина на регулиране на въздуха - за да го направим трябва да свалим изпарителя от мода. От друга страна по голямата част от вейпърите много рядко регулират въздуха след първото му нагласяне.
Като цяло имам положително мнение за изпарителя - има чудесни нови решения в него, голям обем за течност, лесно зареждане и малка тежест. Като минус може би трябва да се отчете малко нестандартния му диаметър от 20, 7 мм. Чудесно пасва на модове със скосена глава като Вамо 5 или Evic, но при слагането на стандартен мод се забелязва леката стъпка между двете.