Тъпата червена шапчица не живеела сама, а с майка си ... преждевременно състарена шматка и пача с нелечима страст към транквиланти и боровинково сладко.
Двете въртели малък бизнес - вдън горите, сред тревите, на една огряна от слънцето полянка те отглеждали канабис и мак в съотношение 1:2 в полза на мака, който дистрибутирали сред юпитата в голямото сити чрез Малката кибритопродавачка.
В едно прекрасно утро майката казала:
- Тчшшшшшшшшшш, - тъй викала тя на дъщеря си за по-кратко, - получих есемес от баба ти ... дъртата брантия пише, че е болна
- Пак е в абстиненция - отсякла Тъпата червена шапчица.
- Ам сигур пак са й пробутали шитняв крек ... ше земе да пукне ... ше се довлекат ченгета ... ше се почнат едни следствия ... отделно, че е откачила кът мартенски заек - завещала и сичку на неква групировка, дет май изучават навиците на лосовете и цъфтежа на незабравките.
- Маата сий балу, тас жена няа са упрай - казала в заключение Тъпата червена шапчица.
- Виш ко ... ай вър й занеси нещо да я дигнем ... щото ше стане много сговнено ку пукне
- Ам хубуу - казала Тъпата червена шапчица ... взела си кошничката „Прада“ ... напълнила я с каквото намери и тръгнала по горската пътечка към къщичката на абстинентната си баба.
Скок подскок скок подскок, една гъбка, после две, айде хопа ... тралала ... Тъпата червена шапчица била много доволна от снощния дъжд, гъбки имало навред, птиченцата чуруликали, мравченца пълзункали, пеперудки хвъркали ... я - ВЪЛК.
- Къф си ти ве?
- Големият страшен вълк.
- Не ми приличаш на вълк, аз Вълка го познавам, лепнаха му десет години за изнасилване на седемте козлета и самоуправство в имотите на трите прасенца.
- Вълк съм ма, таиба у дрогиранта патка, ма не съм оня, за койт ми гуориш. Ко носиш у кошницата?
- Кифли с мак и банички с хашиш, ти ко ма распитваш ве, дан си ченге?
- Не съм ма, ам водка имаш ле?
- Няам, обаче имам кактусова ракия, ма я носа на баба.
- Вър на майната си.
- Ти вър на майната си, нищо няа ти дам.
- Пу*ка, - казал Вълкът и с едно звучно шльоп се изпарил във въздуха, даже усмивка не оставил след себе си.
За секунда Тъпата червена шапчица се зачудила от странното изчезване на Вълка, но на секундата спряла да мисли, тъй като й се сторило, че вижда как Розовата пантера ебе Чебурашка, после крокодила Гена и накрая видяла себе си някъде много отвисоко. Изведнъж виденията изчезнали и тя се сетила, че отива при баба си.
След час ... час и нещо стигнала до малко вилно селище от затворен тип, разположено на терен от 20000 квадратни метра, току на границата с Натура 2000, в което живеела баба й. Централният вход бил окичен с камери за видеонаблюдение и се охранявал от десетина бивши спец. ченгета. Тъпата червена шапчица се озъбила към една от камерите и викнала:
- Утваряйти ве, пеераси, аз съм на баа ви унуката.
Вратите се отворили и Тъпата червена шапчица влязла в строго охранявания бастион, наричан от баба й „Моята къщурка“.
- Къдей баа ми? - попитала тя охраната.
- У басейна, - отговорил единия.
- Ко прай там, дан сай удавила
- Май не е, ама гачели има някой при нея.
- Стиа с туй гачели, че ма дразниш.
- ...
- Гъс
Тъпата червена шапчица се запътила към басейна, а над нея лятното слънчице греело ли греело в безоблачното небе, а тишината била прорязвана само от шум на джакузи. Стигнала тя до басейна, но какво да види? Вместо баба й вътре се бил пльоснал вълкът от гората и доволно си попийвал Текила сънрайз. Тъпата червена шапчица си помислила, че съвсем се е сдухала от гъбите и решила да пробва добрият стар метод с опознавателния разпит:
- Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?
- Пу*ка.
- Бабо, а защо са ти толкова големи очите?
- Щот пак си друсана, ма пикло.
- Бабо, а защо са ти толкова големи краката?
- Я питай сиа що мий толкос голям уя.
Тъпата червена шапчица зарязала етикета и изстреляла от упор:
- Къдей баа ми ве, пеерас ?
- Езядох я.
- Ари ве ... мое съм малка, ама не съм наивна.
- Усвен, че си наивна ам си и тъпа.
В този момент на Тъпата червена шапчица й се случили няколко неща едновременно: видяла как басейнът се излива нагоре ... как чашата с коктейла пада в басейна ... кученцето от рекламата на Глобул ... две димящи дула и как вълкът се строполил мъртъв върху мокрите плочки.
„Уах, казала си Тъпата червена шапчица, добре, че баба нае охранителна фирма.‛
- Гачели щеше да Ви нападне този тука, - казал оня от охраната.
- Стиа с туй гачели, че ма дразниш.
- ...
- Гъс