Небесният огън. Наричан последното чудо на земята, той е една от прастарите традиции на православното християнство, едно чудо, наистина като такова, ако не заради божествен произход, то заради начина, по който влияе на хората.
1. Преданието е, че всяка година от небесата се спуска огън, който се разпалва за секунда две в една ниша близо до Йерусалим. Интересният момент от преданието е, че той се явява само на православни свещеници. Когато веднъж арменският и католическият епископ заключили пътя към храма, в който е тази пещера, огънят избликнал от колоните в преддверието и пак запалил канделабъра на православният епископ.
2. Истината е някъде там ... винаги ми се е искало да вярвам, че небесният огън е истина и смятам, че щом в сърцата си хората го приемат като истина, значи е такава. Както и да е .... малко ми е по друго мението за религиите.
Всяка година в едно и също време йерусалимският епископ влиза със свещ в тази пещеричка (която бтв цяла година е херметически запечатана с восък и прочее), като в миналото го е правил гол, за да докаже, че не внася огниво вътре. Какво точно става вътре не се знае, а и учени не са допускани да правят подробни изследвания…… но свещенослужителят излиза от там с горяща свещ в ръка и започва да разпалва свещите на представителите на всяка една православна църква, а след това и на тълпата поклонници и по този начин това малко пламъче, предавайки се от свещ на свещ преминава целият свят.
За мен това е чудото ... не нещо друго, ами как едно огънче обикаля целия свят носейки топлината на вярата, сгрява сърцата на вярващите ... като онези кибритени клечки от приказката на Андерсен. Е точно това винаги ме е карало да казвам, че съм вярващ (макар и да не вярвам в религията) Човек без вяра трябва да е тъжен човек. Това малко огънче ... независимо божествен ли му е произхода или изхожда от запалката на попа - какво значение има ? По важното е, че то носи вярата ... ОНАЯ вяра ... оная която не умира от мъченията и несгодите, вярата в нас и в другите ... вярата в това, че нещата не се променят към зле ... може би !
Не съм вярващ в оня църковния смисъл ... всъщност и в Христос не вярвам ... загубих вярата много отдавна ... не съм сигурен дали съм я имал някога изобщо. Никога не се съгласих с мисълта, че някой ще ми казва кое е доброто и кое е лошото. Ай сиктир от посредници вече ... бих могъл да изслушам или прочета нещо ако то успее да ме впечатли - добре ... ще обогатя доводи си и знанията ... но нека аз да реша това а не някой качен на амвона или нещо писано и преправяно хиляди пъти.
Днес сме станали буквояди и дребнави материалисти ... все дълбаем във видимото ... чоплим там нещо си ... така няма никога да достигнем до невидимото и реално значимото. Дали изобщо е възкръснал ? а дали някой е умрял ? .. НЕ е моя отговор ... не по дяволите не е нужно ! Нужна е вярата в символиката на възкресението. Хората вече спокойно деля на три вида - невярващите ... обявилите се за атеисти - тези които затънали в буквализма не могат да се докоснат до вярата като нещо духовно ... и не го могат именно защото дребнаво се хващат за дребните детайли.
Тези хора имат своето право разбира се ... ако животът им харесва без вяра и без други измерения - това си е ТЕХНИЯТ избор и аз мога само да се съглася с него ... и те са хора като мен със свободата сами да търсят най-подходящото за себе си. Лошото е, че има и такива, които без елементарно чувство за такт ръсят обиди спрямо вярващите и често пъти дори не го осъзнават. Един вид 'Аз не вярвам, че некой си там е възкръснал ( абе вие сте банда лумпени ) ма честит ви празник."
Празникът не ви трогва - добре ... всеки си има правото. Не забравяйте обаче, че има и хора, за които Възкресение Христово е нещо повече от маане на козунаци, чукане с яйца и почивни дни. И така както тия хора не ви нападат с викове 'Неверници !" и "Анатема !", айде ако обичате и вие не ги обиждайте. Ако не ви харесва празника и отношението на остатъка към него - ми не се качвайте във въпросните топици, не пишете или прочее.
И затова е и празника, затова са и яйцата ... за да ни подсещат, че е хубаво веднъж годишно вътре в себе си да възкръсва духа ни - може да не е с вяра в Христос ... или някой друг прехвален светец ... важното е да обновиш самия себе си. Да помислиш за досегашния ти живот и ако се налага да промениш курса да го направиш. Да възкръснеш за един друг живот. И ако всяка година по един или друг начин човек успее да 'възкръсне" - да се отърве от старата омраза ... от болката .. от тревогата ... от напразните терзания на сърцето ... да възродиш любовта на човека когото обичаш ... да преродиш силите си за още преследване на мечти - ето това си е смисъла на този празник. Смисълът за мен ... всеки ще открие в него неща които са си лично негови.
Не съм вярващ ... да ... но това не ми пречи да паля свещ в някоя църква стряскайки свещенника с кожените си дрехи и железата по мен. Не паля свещта заради светците провесили бледите си лица от иконите ... може и да са истински и достойни люде ... не я паля и заради институцията - отдавна съм я зарязал. Паля символично ... паля за вярата на всички онези хора палили свещ и преди мен там и оставили макар и молекула от своята вяра там. Паля я за себе си ... за моята вяра.
** Забележка: Писаното е от 2009 г.