През 1916 год. проф.Александър Тeодоров- Балан прочел във вестника, че е уволнен от Софийския Университет "Климент Охридски". Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата.

   Господин Министре,

 С душесмут окосъзрях вестилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище... народно поради несгодие стареско. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувани матерни мръснословия.

Защото ако ме олицесъзрете ще заключите, че съм душесвет, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво колянослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноплътните ми желания са като у новобрачни. Гълтанището ми, коремието и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските подсети- непрестанни. При това младосърцие и якотелесие бива ли да ме подвергавате на изпъдица?

С настоящето буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъдновремие да ме оставите на трудотворно занимание.

Последно допълнение:

Виж, ако става реч за проф. Влахов, той макар че е в ергенски самолиб, изпадна в кръстонемощие и в комай пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по- належаща.

Ал. Теодоров- Балан