Пак идва един от най-хубавите християнски празници, пак ще бият камбаните и хората ще ядат кузунаци и шарени яйца ... нищо лошо ... традиция, наследство, повод за семейна сбирка и радост. Нещо обаче последните години леко ми се изплъзват от дълбините на подсъзнанието и разни други мисли.
Знаете ли колко крака има паякът? ... Сериозно, знаете ли колко са? Осем ... Добре, дотук нищо гениално. Проблемът е, че това “скъпоценно познание, което толкова обогатява нашият бит”, е станало достояние на човечеството едва от шест века насам ... Точно така.

От хилядолетия паяците си припкат напред-назад в къщите, избите, дворовете ни и къде ли още не, но едва от шест века знаем, че броят на техните крака е осем.
Защо това е така ли? ... Ами защото през IV в.пр.Хр. великият Аристотел се заел да опише паяка. В това си научно начинание той заявил, че паякът има шест крака. И от тогава никой не дръзнал да оспорва откритието на великия учен. Паякът има шест крака. Аристотел казва така. Щом той го казва, значи е така. Точка.

Да, но през XV век (около 1700 години след смъртта на Аристотел) някой дръзнал да провери, дали наистина той е прав. Този смел човек поел дълбоко дъх, взел един паяк, застанал на светлина, за да вижда ясно и започнал да брои. Броял, броял, броял и о, небеса… краката на паяка били не шест, а цели осем! Мога да си представя, как философският и научен фундамент се разлюляли под краката му. Аристотел не е прав! Точно така – Аристотел греши! Векове наред хората вярвали нещо, само защото го е казал великият философ, а накрая се оказало, че това изобщо не е вярно.

Защо ви занимавам с въпроса за паяците? Всъщност броят на паешките крайници изобщо не е важен. Това, което е важно, е, че е напълно възможно повечето хора да вярват в нещо, само защото го е казал еди кой си, без изобщо да го проверят, а в крайна сметка то да е напълно погрешно.

Та да се върнем на повода по който съм седнал да пиша ... аз лично нямам нищо против празниците, поводите и каквото и да било там което създава радост, носи настроение, събира хората или укрепва това което наричаме вяра ... каквато и да била тя. Единственото, което харесвам на Великден са козунаците и чукането. А не ходя на църква поради две прости причини – първата е, че не съм силно вярващ в християнството и още по-малко в църквата като място където човек да се свърза с Бог. Малко по различно виждане имам за религиите като цяло. Другата причина, която още повече ме отблъсква от събирането покрай църкви в този светъл за християните празник е простотията, която се случва покрай този обичай да се обикаля църква на ноща преди великден.

Тълпи от „вярващи“ се събират веднъж в годината покрай църква, да запалят свещ за здраве и да изкупят греховете си като закупят свещи на дебела цена от иначе щедрият и добричък игумен. И така в приказки докато трае молитвата, с някой друг изгорен кичур и накапани с парафин ръце, разправяйки мръсни вицове за монахини и разменяйки пич водка скрита под блузата минава времето до полунощ, когато попа бие камбаната и всички правят обиколка на църквата. И какъв е смисъла ... нима тези души ще се приберат вкъщи по-пречистени и по-вярващи ? На следващия ден тези хора по-добри и по-стойностни ли ще бъдат ? Не мисля така.

Не можах толкова години да приема факта, че едно и също нещо може да наказва някой за сметка на друг , да помага на един а на друг да праща жаби, скакалци, кървави реки и т.н. Вероятно не мога да видя нещата от двете им страни за да разбера правдата ... може и така да е ... но пак няма да приема факта, че хилядолетия нечие име може да бъде ползвано за какво ли не ... историята пренаписвана десетки пъти, преиначавана - хиляди. Бих приел съвет от друг човек, по-стар от мен или по-мъдър, по-достоен, по-различен ... обаче няма да приема никога това да правя по задължение.

Крайно резервирано се отнасям към посредниците, защото мога да знам крайната цел, но да не разбирам целта на посредника. И ми писна от “вярващи”, които тълкуват религията така, както им е угодно. От сметкаджии, които са сключили сделка с Бога, в който “вярват” ... аз ще ти се моля, ще ходя на църква редовно и ще редя високопарни слова в Твоя чест, а ти ще ми изпълняваш желанията. От надути типове и типки, старчоци, които се чувстват длъжни да ме просветлят в божията воля и какво господ (нарочно използвам малки букви) искал да ми каже НА МЕН! ... Их, как съм изтървал момента, в който господ е слязъл и им е прошепнал на ушенце цялата истина за живота … чак ме е яд. Омръзна ми и от “светци”, които с цялото си нагло лицемерие се бият в гърдите колко са праведни и велики, че спазват пост в сряда и петък, а после, с цялата си правдива вяра, отиват при врачка, баячка, гледачка на кафе и прочие ереси.

И най-вече, писна ми от изкуствеността и комерсиалността, в която се превърнаха всички християнски празници. Хайде да се натъпчем като свине и да направим мило семейно събиране, а останалото няма значение. Да се заринем във великденски зайци ... и да не забравим да се отбием в църквата да целунем непраната дреха на попа, за да придобием усещане колко сме праведни и как всички грехове са ни опростени, само защото не сме се тъпкали с животински трупове през последните 40 дни. Вярвайте хора ... вярвайте в каквото искате вярвайте, ако то това ви прави по-добри, по-човечни или ви дава някакви сили и душевна хармония ! Искренно ви желая да имате своята вяра както и да се казва тя.

Начервете си яйцата , ако сте пропуснали вчера, не забравяйте да си купите козунак, пуснете си “Страстите Христови” и вечерта спокойно се унесете в съня си, защото:

“… грижата за доброто и злото на този свят, никога не е било човешка работа!”

******** Честит Ви празник ... и не ме замеряйте с камъни :) ********