Със закъснение от появяването му искам да споделя за впечатленията си от изпарителя Тайфун. Първото впечатление което ми направи е: лесен за експлоатация изпарител с доста различни възможностти за нагревателя. Удобно е и зареждането - трябва просто да го обърнете с мундщука надолу и да налеете до края на коминчето. Вместимостта му е 5 мл - доста голямо количество течност за запалените вейпъри.

Изпарителя клонинг на оригиналния Taifun (made in Germany) е изработен изцяло от неръждаема стомана, което го прави естествено тежък. Диаметъра му е 23 мм което е с 1 мм повече от "стандартното" 22 мм. При слагането му на батерийно тяло обаче се получават по 0,5 мм от всяка страна да се показва - практически това почти не се забелязва като преход.

Изпарителя идва в подаръчна кутия в която освен него има и комплект с О рингове за всички канали, силикатен фитил , 0,25 мм нихромов проводник и една малка тръбичка за която ще говорим по късно. Външния му вид е стилизиран и опростен, но за сметка на това е удобен. Има накадки на основата и горе на капачката, както и вътре на стената на изпарителната камера. Те правят неговото разглабяне много лесно, всеки който се е борил с изцяло гладък изпарител като Кайфун например знае колко досадно е понякога да развие силно стегнатите елементи.

Да започнем с описанието от горния край - мундшука е комплекта е с лазерно лого "Taifun" и с оребрения в долната си част за охлаждане на парата. Дриптипа - мундщука е стандартен и на негово място можем да сложим всякакъв друг. Следващия елемент е горната капачка - както казах има накадка за лесното и развиване. Част от горната капачка е и коминчето или паровода както го наричат някои потребители. Тук има О ринг за уплътняване на капчката към резервоара.

В долния край на коминчето има малък О ринг с помощта на който то уплътнява в изпарителната камера. Твърдо хванатото коминче има и друга цел - на него може да се навие вата, което е също вариант за този изпарител. Ватата, мокар и да няма много почитатели намира също своето място сред вейпърите. Всъщност пространството около коминчето до неговия край - О ринга е и местото за наливаната течност, въпросните 5 мл които събира изпарителя. Когато там навие вата в нея съответно ще попие това количество течност.

Външното тяло или стената на резервоара се състои от две части неръждаема и прозрачна от поликарбон. Те не са съединени с резба а са твърдо хванати чрез набиване. Прави впречатление дебелината на поликарбоната - 1,6 мм на резбата и 2 мм по цялата дължина. Първото ми впечатление беше, че това е много грубо, след това размислих и реших, че решението е удачно от гледна точка на това, че съединението на поликарбоната към основата на изпарителя е мястото което ще претърпи най много натоварване при удар или изтърване. Значи привилно е решено прозрачното тяло да е толкова дебело.

 За уплътняване на външното тяло към основата е предвиден масивен О ринг. Тук е мястото да спомена, че има оплаквания за оставащи следи от гумения О ринг по поликарбоната. Естествено за О-ринг тук е използвана по ниско качествена гума от оригиналната. При 5 мл. течност обаче по редко ще се налага неговото зареждане а и О ринги има в резервния комплект. Стигаме до самата основа, голямата част от която е неразглобяема - тоест сглобена е отнова чрез набиване. Има чертеж на това какво представлява тя в разрез - там се вижда цялата структура.

Тук се вижда ясно и въздушния отвор оцветен в синьо които започва от външната стена, минава през основата и излиза между двата държача като там е сложена тръбичка - резервна такава има в комплекта. Имайте пред вид, че двете са с различен вътрешен диаметър като по тизи начин до някаква степен можем да регулираме притока на въздух тъй като изпаритела Тайтун ГТ няма реглаж за това. Може да се отчете и за минус този факт, но отвора за въздуха е така пресметнат, че да задоволява по голямата част от потребителите.

Основната идея е държачите на нагревателя да се захващат дълбоко в основата. Минусовия държач се захваща по плитко а плюсовия минава през основата на изпарителната камера и слиза до дъното където се завива в един диск. В центъра на този диск се завива и централния пин отдолу в конектора 510. През отворите се виждат и пластмасовите изолатори на диска. Всеки от държачите се състои от дълъг винт метална тръбичка и изолатор върху нея. Винтовете са наистина доста дълги като двата са различни по дължина.

Винта на централния пин има пружина за добър контакт и трудно саморазвиване като върху пружината се слага изолатор. На края на винта има О-ринг да предпазва отвора от проникване на мръсотия. Централния пин не се регулира.

Съществена и интересна част представлява самата изпарителна камера. Най напред искам да кажа, че разположението на държачите с техните дълги основи е много удобно за монтаж на нагревателя. Тук може с лекота да се монтира почти всеки размер на микрокойл, силикатен фитил или даже меш. Във видеоклипа добре се вижда това. Най интересната част на изпарителната камера е нейната стена която е подвижна. Тя може да се смъкне надолу при монтажа на нагревателите и след това се вдига нагоре когато всичко е монтирано.

Стената може и изцяло да бъде извадена - тя се уплътнява с О ринг. В нейния долен край има един скос с интересно и удобно предназначение - той е ограничителя при вдигането на стената нагоре. При достигане на необходимата височина се чува щтракане и там спираме. Разбира се ако дръпнем още малко излиза цялата стена от основата. Елегантно решение за удобство на потребителя.

Стената в горния си край има поредната накадка с която освен да се вади може и да се върти за нагласяне. За какво е необходимо това - в стената има два изреза през които минава памука, силикатния фитил или меша за да поемат от резервоара никотиновата течност. В зависимост от това как разположим фитилите или нагревателя трябва да ориентираме изрезите за да могат те удобно и лесно да се покажат навън. В конфигурацията с вата обаче понеже не се слага горната капачка стената трябва така да се завърти, че фитилите да не са в изрезите а да опират в другата част. По този начин ги насочваме нагоре където те лесно ще контактуват с ватата.

Последния елемент е капачката на изпарителната камера, тя е с лек конус за да насочи парата към коминчето което влиза в нея. Разполага с О ринг за уплътняване към стената на изпарителната камера. Логичен е въпроса при това влизане дали подвижната стена на изпарителната камера няма да се мръдне надолу. Отговора се крие в малкия О ринг на коминчето - така е сметнат, че неговото влизане да не доведе до помдръдването на изпарителната камера. В някои случай при завиването на горната капчка се забелязва леко помръдване по посока на чосовниковата стрелка на стената, но то е много леко и не довежда до промени в подредбата.

Направа на нагреватели

Преполагам, че по лесно ще бъде на читателите да гледат видео клипа за да получат цялостна представа за това какви нагреватели могат да се формират и ползват с този изпарител. Вариантите са нагревател с микрокоил и памук или визкоза според предпочитанията, стандартен нагревател с силикатни фитили и кантал/нихром, вариант с меш който също съм показал как става и последната възможност е силикатни фитили  4-5 бр. по 1 мм които без капачката на изпарителната камера и без да влизат в каналите на стената сочот нагоре и опират във ватата която е намотана около коминчето.

Изрязването на това което се подава от изпарителната камера трябва да да е късо защото няма много място до стената на външното тяло. Лесно се разбира дали не сме оставили много да се показва - външното тяло трудно се завива защото опира във фитилите / памука. Трябва да се внимава особенно много с меша понеже ако с фитилите / памука се усеща трудност при завиването с меша можем да одерем поликарбоната.

Малко и за пълненето на изпарителя, вече споменах, че се пълни като се наведе надолу с мундщука отвие се основата заедно с изпарителната камера и в обърнатия цилиндър състоящ се от външното тяло със завита горна капачка се налива течността. Налива се до края на коминчето, а ако искаме да бъдем по сигурни наливаме до малкия О ринг.

Този начин на зареждане без да използване спринцовка или друго приспособление а направо наливаме от шишенцето е много удобен и съвсем елементарен. Факт е че като цяло изпарителя е направен така, че да е максимално удобно на потребителя, вероятно и липсата на всякакви регулировки за въздух или за течност да е с тази цел направено.

Също добре решение е да накатаем малко от фитилите или памука вътре преди да ги извадим през изрезите на стената. По този начин оставяме аванс за събиране на течност вътре в изпарителната камера. Този трик ще ни спаси от засушаване при много и последователни дръпки - така наричаните "бързи дръпки"

Простота и удобство са основните целите които са си поставили конструкторите и са ги постигнали. Въпреки оплакванията във форума им  и даже за известно време спирането му от продажба изпарителя продължава да се харесва на потребителите и особенно на тези които са намерили в него това което търсят.

Ето и клип за направана на нагреватели за Тайфун. Тук съм допуснал грешка в обясненията за монтажа на нагревател с използването на вата. За първи път работя с Тайфун и се заблудих, че се слага при това положение капачката на изпарителната камера.