Да се върнем на разглеждането на основата - в средата виждаме отвора за въздуха който минава през държача на плюса. Минусовото винтче се завива направо в основата. Обръщайки основата на изпарителя виждаме регулацията на въздуха - черната пластмасова гривна. С нейното развиване осигуряваме повече въздух в изпарителя.

За проникването на въздух в долната част на основата са направенои много бройни прорези. Това е удобно заради факта, че по този начин не е използван принципа за долно вземане на въздуха през конектора 510 което вече много модове не поддържат.

След като свалим гривната за въздуха се откроява конектора 510 в който има винтче - централния пин. Тук централния пин се регулира чрез развиването на това винтче. Не всички клонинги на Erlkönigin имат регулируем централен пин. При повечето модели това винтче държи сглобена цялата основа - тук не е така, винта може да се отвие напълно.

След отвиването му забелязваме и какво държи основата сглобена - това е малка пластмасова втулка с резба отвътре на която е направен разрез за плоска отвертка. С съответната отвертка развиваме втулката и основоата се разглобява на съставните си части.

Три са частите на основата: държача на плюсовия накрайник който продължава в кух винт в който в долния край се завива централния пин а в по горната си част има два отвора за влизането на въздуха. Към тялото на основата държача се уплътнява с О ринг. Изолацията към тялото е пластмаса която обхваща не само отдолу а и отстрани държача.

В отвора на основата в който влиза конектора 510 има два изреза отстрани през които въздуха достига до отворите в кухия болт и оттам до самия нагревател.

На конектора 510 освен стандартната резба 7х0,5 има и резба за гривната за въздуха. На него има и странични изрези за влизането на въздуха. На последните снимки се виждат отворите за зареждане на течност в отворено и затворено състояние. Не случайно отворите са два - когато зареждаме през единия отвор въздуха който се освобождава от резервоара излиза през другия отвор.

Използваните О ринги в изпарителя за 3 размера: 3х1 - 3 броя, 5х1 - 1 брой и 17х1 - два броя. На снимката се вижда и къде точно се намират те. Друга полезна информация е и последната снимка на която е отбелязано докъде на изпарителната камера колко милилитра течност ни остават.

Впечатления от изпарителя:

Пъвото което прави впечатление е лекотата му - 37 грамов изпарител отдавна не беше тестван, да не говорим за шестте милилитра течност която побира резервоара. Има съмнения, че деликатната конструция няма да издържа да падане отвисоко и това най вероятно ще доведе по спукване на прозрачното тяло. За сметка на това тялото е евтино заради факта, че е просто една тръба.

Колеги вече успешно опитаха да сложат на негово място тръба от отрязана спринцовка 20 мл. За аварийна ситуация когото сме далеч от офиса или дома и това върши работа, но ако сме си взели резервен танк е безмислено да се мъчим да режем с равни краища спринцовката.

Лекотата на зареждането му с течност поставя този изпарител на едно от първите места. Разбира се зареждането с възвратен клапан е по лесно, но знаем какви други проблеми с протичането създава.

Има някои оплаквания, че изпарителя е шумен при поемане на въздух. Не свири като накои от Кайфуните, но има някакъв шум от влизането на въздуха. Нормално е въздух който влиза през начупена линия от отвори и изрежи да съдаде шум особенно ако отворите не се зачистени от остатъците при пробиването .

На някои потребители може да не хареса начина на регулиране на въздуха - за да го направим трябва да свалим изпарителя от мода. От друга страна по голямата част от вейпърите много рядко регулират въздуха след първото му нагласяне.

Като цяло имам положително мнение за изпарителя - има чудесни нови решения в него, голям обем за течност, лесно зареждане и малка тежест. Като минус може би трябва да се отчете малко нестандартния му диаметър от 20, 7 мм. Чудесно пасва на модове със скосена глава като Вамо 5 или Evic, но при слагането на стандартен мод се забелязва леката стъпка между двете.