Промените, които се отнасят до всичко това (драйбърна) имат общо с отгряване и / или рекристализация. Когато тези сплави се нагряват, дефекти в кристалната структура се преместват като атомите се движат. По-голямата част от тези дефекти са от тип, наречен размествания. Тези дефекти втвърдят сплавта. Когато те са отстранени, всъщност прави сплавта по-стабилна срещу химични промени като окисление, въпреки омекването. Процесът не отслабва връзката на атомите в кристалната структура.

Колкото по-висока температура (в присъствието на кислород), толкова по-голям процент на оксидната формация. Миграцията на легиращи елементи, които искат да образуват оксиди на повърхността ще бъде най-висока при по-високи температури. Ако бобината е бавно се охлажда, е по-вероятно, че оксида ще остане свързан към повърхността, без опастност от отделяне. Ако сложим гореща бобина във вода това ще шокира бобината и ще появят отломки на оксида, най-вече поради различията в термично разширение.

При 500F ( 260 гр. Целзии) теоретично (екстраполирани от близо до точката на топене, което е около единственото място, тя дори може да се измери за твърди никели) парно налягане от никел е нещо като 1х10 ^ -34 атмосфери (1 по 10 на минус 34-та степен). Което е нещо като един атом на милиард кубически метра пространство. Там не са никелови атоми (или желязо или хром или дори алуминий), скачайки от вашите бобини. Това означава, че освен ако не сте ги стопили, докато чакате да светнат. Особено ако драйбърна ги изгори преди това и сте запечатали повърхността с хубав защитен оксид.

Има ли вероятност някои от оксидите да се отделят? Е, това е друг въпрос. Евентуално, от време на време. Но тогава е най-малко един окис, който литературата показва, че има много по-малък риск за здравето от елементарния метал. И няма достоверни доказателства, отколкото всеки значителен брой от тези частици да са страховитите наночастици от които всеки изглежда се страхува толкова много.

Сещам се и за един друг съвсем страничен пример - всички сте виждали калорифер нали? - какво има в калорифера? - нагревател нагрят почти до червено и обдухван от вентилатор ... звучи познато нали? Излиза, че при това положение сме обсипвани от наночастици с доста по висок интензитет отколкото електронната цигара.

Въпреки всичко не можем да перенебрегнем факта, че мисля, че Педро (от Caravela mods ) през юни 2014 г. пише в своя блог: Аз съм правил реален температурен тест във вътрешността на един ом с материал 306 по време на изпаряването . Само един или две пъти, сух 306 на 1.5 ома с камера (от Cisco) достигнах температура от 700 градуса по Целзий. При тази температура възможността за образуване на шествалентен форма на хром е реално. Така че никога КАРАЙТЕ СВОИТЕ НАГРЕВАТЕЛИ ДА БЪДАТ ЧЕРВЕНИ". И още: "Аз препоръчвам да се смени памукът, ако върху него се е образувал твърде много нагар. БЕЗ СУХИ ПРОГАРЯНИЯ. Сухи изгаряния могат да доведат до образуването на шествалентен хром.

Уточнявам тук, че Педро коментира въпроса за нагревател от стомана !

От друга страна всеки който разбира от металургия ще каже: "Anyone with even a minimal understanding of metallic materials understands that hexavalent chromium is NOTemitted from kanthal coils in vaping." - шествалентния хром не може да се получи от канталов нагревател.

За изпаряващите със стоманени въжета: Някои видове SS (неръждаема стомана), особено тези с ниска (или нула) Al и Mo съдържание и ниско съдържание на Ni (като 309), показват изпарението на Cr (III) оксиден слой и последващо окисление на парната фаза на Cr (VI) при температури над 950 ° С " Това е добра информация. И може много лесно да бъдат проверенио за валидност. Но една серия 300 неръждаема стомана НЕ е Kanthal. Неръждаемата стомана образува хромов окис, не алуминиев оксид , които се образува върху нагревателите от Кантал. Във всеки случай, дори и ако сте използвали 309 неръждаема бобини (VI) производството на Cr ще се преустанови незабавно при по-ниски температури.

NI200 не съдържа хром (шествалентен хром, не е от значение за вейпинга, освен ако не си топите вашите бобини) или алуминий, но това наистина не помага на никого с никелова алергия, въпреки липсата на примери за това.

Със микрокойл от никел NI200 нещата стоят по съвсем различен начин - първо там не може да правим прогаряне (dryburn) защото се задейства температурната защита. При чистия никел няма и нужда от това понеже ние сме положили достатъчно усилия да навием раздалечено намотките за да избегне междувитковото късо. Тоест по големите усилия при направата на микрокойл със никел се отплащат по един или друг начин.

Накратно за цялата тази шумотевица: Няма доказателства за вредност при правенето на драйбърн на нагреватели от Кантал, а още по малко при неговото нормално използване в изпарителите - така, че изпарявайтете смело.