Много от потребителите ползват течности за изпаряване които си приготвят сами. Това е един от начините за по напреднали с който можете да направите течност по ваш вкус и пропорции.

Съдържанието на течностите не е тайна за никой - пропилен гликол PG, глицерин VG, никотин и аромат. От всичките съставки единствено аромата е е неизвестно съдържание, дори и когато е написано на етикета ябълка, круша, ягода, ананас и т.н. Почти всички аромати са химически продукт - тоест определени химически съединения които се синтезират за да усетим вкус и мирис. Няма голям повод за притеснение, защото всички почти всички аромати по света се правят по този начин. За ароматите ще има друга статия в блога.

Сега да се върнем на правенето на течностти. Съотношението пропилен глигол и глицерин което е базата на течността се определя от вкуса на всеки потребител. Повечето почитатели на стегнатата дръпка - MTL предпочитат съотношение 50/50, при любителите на инхалаторните изпарители това съотношение много варира - от 40/60 VG/PG до чист глицерин.

Няма формула по която да се определи кой какво ще хареса, но са важни няколко прости принципа. Глицерина е компонента който генерира повече пара, но хубавата страна има и няколко особенности - глицерина е гъста течност която не напоява добре памуците/фитилите на изпарителите или по скоро не попива така лесно като пропилена. Не всеки изпарител може да работи добре с течности с повече глицерин - трябва да се съобразите със това.

Втората особеност на глицерина е че на вкус е сладък (от гръцки гликерос — сладникав), голямото му съотношение прави вашите течности сладки по принцип и това може да не ви допадне. Пропилен гликола няма изразен собствен вкус, но парата която произвежда при изпаряване е по малко. Ако ползвате течност с голямо съдържание на пропилен гликол трябва добре да огледате памука/фитилите които ползвате. Трябва да се събразите със факта, че като по рядка течност е по голяма вероятността да протече при малко количество памук например.

Битува определението, че пропилен гликола дава така наречения “удар” в гърлото по подобие на тютюневите цигари. До някаква степен е вярно, защото глицерина има мекота при изпаряването, но някои бивши пушачи търсят друго усещане. Усещането за “удар” идва в някаква степен от съдържанието на никотин и в най голяма степен от температурата на изпаряване.

Колкото е по висока температурата на изпаряване толкова е по силен “удара” (изключвайки другите фактори разбира се). Увеличаването прекомерно тази температура се стига чак до лютиво усещане - аналогия с изгарянето на тютюна в цигарата. Изключително вредно е да се следва това усещане и да се прекалява с него. Никотиновото засищане няма общо с така наречения удар - добре е да се разграничат ясно нещата.

Глицерина има точка на кипене 290 гр. а пропилен гликола - 188 гр. смесването на двете течности обаче не прави ново химическо съединение със средна точка на кипене. При температура на изпаряване над 200 (220 гр.) вкусът на течността започва да се променя докато стигне чак лютиво усещане на изгаряне, защото точно това се случва - течността над температурата на кипене отива към изгарянето. Мисля, че няма отделяне на полезни съставки при горенето!

След като се запознахте с някои особенностти на базовата течност крайно време е да преминем към целта на темата - смесването и магията “узряване” на течноста.