Много от потребителите ползват течности за изпаряване които си приготвят сами. Това е един от начините за по напреднали с който можете да направите течност по ваш вкус и пропорции.

Съдържанието на течностите не е тайна за никой - пропилен гликол PG, глицерин VG, никотин и аромат. От всичките съставки единствено аромата е е неизвестно съдържание, дори и когато е написано на етикета ябълка, круша, ягода, ананас и т.н. Почти всички аромати са химически продукт - тоест определени химически съединения които се синтезират за да усетим вкус и мирис. Няма голям повод за притеснение, защото всички почти всички аромати по света се правят по този начин. За ароматите ще има друга статия в блога.

Сега да се върнем на правенето на течностти. Съотношението пропилен глигол и глицерин което е базата на течността се определя от вкуса на всеки потребител. Повечето почитатели на стегнатата дръпка - MTL предпочитат съотношение 50/50, при любителите на инхалаторните изпарители това съотношение много варира - от 40/60 VG/PG до чист глицерин.

Няма формула по която да се определи кой какво ще хареса, но са важни няколко прости принципа. Глицерина е компонента който генерира повече пара, но хубавата страна има и няколко особенности - глицерина е гъста течност която не напоява добре памуците/фитилите на изпарителите или по скоро не попива така лесно като пропилена. Не всеки изпарител може да работи добре с течности с повече глицерин - трябва да се съобразите със това.

Втората особеност на глицерина е че на вкус е сладък (от гръцки гликерос — сладникав), голямото му съотношение прави вашите течности сладки по принцип и това може да не ви допадне. Пропилен гликола няма изразен собствен вкус, но парата която произвежда при изпаряване е по малко. Ако ползвате течност с голямо съдържание на пропилен гликол трябва добре да огледате памука/фитилите които ползвате. Трябва да се събразите със факта, че като по рядка течност е по голяма вероятността да протече при малко количество памук например.

Битува определението, че пропилен гликола дава така наречения “удар” в гърлото по подобие на тютюневите цигари. До някаква степен е вярно, защото глицерина има мекота при изпаряването, но някои бивши пушачи търсят друго усещане. Усещането за “удар” идва в някаква степен от съдържанието на никотин и в най голяма степен от температурата на изпаряване.

Колкото е по висока температурата на изпаряване толкова е по силен “удара” (изключвайки другите фактори разбира се). Увеличаването прекомерно тази температура се стига чак до лютиво усещане - аналогия с изгарянето на тютюна в цигарата. Изключително вредно е да се следва това усещане и да се прекалява с него. Никотиновото засищане няма общо с така наречения удар - добре е да се разграничат ясно нещата.

Глицерина има точка на кипене 290 гр. а пропилен гликола - 188 гр. смесването на двете течности обаче не прави ново химическо съединение със средна точка на кипене. При температура на изпаряване над 200 (220 гр.) вкусът на течността започва да се променя докато стигне чак лютиво усещане на изгаряне, защото точно това се случва - течността над температурата на кипене отива към изгарянето. Мисля, че няма отделяне на полезни съставки при горенето!

След като се запознахте с някои особенностти на базовата течност крайно време е да преминем към целта на темата - смесването и магията “узряване” на течноста.

Добавянето на аромат в базата (никотинова или не) завършва процеса на правенето на течност. Количеството на аромата който добавяме зависи от съответния производител и от нашия вкус разбира се. Процентното съотношение на течност и аромат варира между 2% и 20%. Така наречените “шотове” аромати с голямо съотношение течност/аромат за които се препоръчва около 20% съотношение са предназначени за бързо употреба. Предварително разтворения аромат (обикновенно в пропилен гликол) си налива в базата и след няколко часа до няколко дена е готово за употреба.

Шотовете са чудесна възможност бързо да си направим течност, но цените тук са високи а процентното съотношение много голямо. Най често ароматите с които се правят течностите са между 2% и 5% - малко съотношение изисква аромата да престои в базата по дълго време за да се отвори напълно и я овкуси.

Времето за това “узряване” варира между две седмици и месец в зависимост от самия аромат и колко бързаме да пробваме направеното. Чакането тук е добродетел която се отплаща, много от ароматите се отварят напълно чак на втория месец, постепенно излизат финни нюанси на вкуса и аромата.

Процесът на самото “зреене” е плътно свързан с окисляването на никотина в базата. Това е важен момент който не трябва да се пропуска! Никотина е съединение което реагира силно на кислород и светлина а също така и на топлина. Направата на течности без никотин изисква по дълго време на “узряване”

Разбъркването на току що направената течност и периодичното отваряне на шишенцето ускорява процеса. Какво може да се направи обаче за по бързото “зреене”? Просто е - засилваме факторите които влияят на това - кислород и топлина. С постоянно разбъркване/разбиване ние вкарваме кислород в течността и ускоряваме процеса.

Има още варианти за засилване на процеса на съзряване - постоянно разбъркване с нагряване на течноста, както и принудително вкарване на въздух. Такава възможност дават машинките за разбъркване на течности - има варианти със загряване както и без. Принципно това са магнитни бъркалки при които движението се предава безконтактно от машината към съда в който в течността. Движението се осъществява с въртящи се магнити в машината и с специален магнит който се намира в съда с течност за разбъркване.

Бъркалката има обороти които могат да се регулират в зависимот от това колко гъста (съдържание на глицерин) е течността. При по гъста течност или чист глицерин оборотите трябва да бъдат по ниски, също е от значение и какво количество течност има в съда.

Опцията на бъркалка със загряване още повече ускорява процеса на “зреене” Като пример - разбъркването с бъркалка с нагряване може да ускори процеса до 4 пъти. Наличието на таймер на бъркалката създава удобството на нагласим времето в което ше работи машината. Удобно е бъркалката да има таймер за по дълъг период от време - примерно 24 часа или повече.

За по напреднали потребители може да се предложи варианта в който в течността която се бърка да се вкарва принудително въздух - това ускорява още 2 пъти целия процес, заради увеличаването на окислителните процеси с бъркането на течност богата на кислород.

След като нашата течност вече е готова трябва да помислим за нейното съхраняване. Процеса на “зреене” който възбудихме след достигане на необходимите аромат и вкус трябва да бъде спрян, защото преокисляването на никотина с времето ще развали вкуса. Оставените на произвола течностти (отворени, на слънце) деградират както вкусово така и на цвят което лесно се забелязва.

За да не става това съдовете в които съхраняваме течностите за изпаряване се напълват максимално догоре за да няма въздух и се държат на тъмно и хладно място. Така дори след няколко години с голяма степен на вероятност вашите течности ще бъдат съхранени и няма да имат съществени промени в тях.