Захващенето под винчетата е цяло предизвикателство, защото диаметъра на "проводника" е доста голям. За целта използвах малки клещички с които придържах свивката под винтчето докато го затегна. Много важен момент при навиването на микро коил за Кайфун и подобните нему по захват е това като навивате двата края на намотката да са във противоположни направления. Само така крайщата на нагревателя ще се паднат и от двете страни под винтчетата и няма да има нужда от допълнително извиване и нагаждане.

Следва стандартното изгаряне/окисляване на нагревателя и притискане отстрани за получаването на правилен нагревател - сбит и хомогенен. Използвана беше повече мощност - 22 W поради масивния нагревател който се получи. Съпротивлението се покачи на 1 Ом след прогарянето. И на 15 W може да се прогори, но става по бавно и мъчително.

Идва ред на слагането на органичния фитил (памук) - откъсваме малко парче и го свиваме на фитил, като предната част я завиваме силно за да я намушкаме във спиралата.  Добре направения органичен фитил по този начин трябва да може леко да се мърна вътре - тоест не трабва да е плътно вътре в спиралата. Крайщата е добре да не бъдат оставяни много дълги, защото това може да доведе до запушване на каналите за притока на течност. Те трябва да се разположат и леко да се подвият в изрезите в основата над края на каналите (в клипа това се вижда добре)

Напояваме памука и Clapton coil е готова за проба. Мощността която този "музикант" иска е доста - на 15W работи, но истинската си същност разкрива на мощности над 20W. Ако не разполагате с бокс мод трябва да ползвате механичен мод със добри батерии.

 Като цяло много интересен нагревател - на по ниски мощности малко трудно тръгва - има лаг около 1-2 сек. , но пък като се загрее по бавно изтива и задържа температурата си заради нагрятата маса от нихром.  На по големите мощности лаг няма и веднага идва удара и многото пара.  Като казах пара - да пара има достатъчно. Засега не се знае как и колко нагар ще натрупва този "музикант" - но се надявам да се представи добре.

Другото което е интересно е предаването на вкуса - сложната система от проводници водят до огромна контактна повърхност  и въпреки диаметъра си от 0,8 мм успяват да извадят и много пара и добър вкус заради по ниската температура на изпаряването. 

Вижте и клипа на който се виждат някои подробности които трудно се обясняват: