Искам да ви покажа един интересен нагревател - микро-коил наречен сполучливо "Clapton coil", вероятна заради употребата на струна за китара при направата му са го кръстили на Ерик Клептън. По същество това е основа с проводник нихром 0,35 мм. върху който е навит плътно нихром 0,20 мм. С така получения проводник се навива микро коил. Изглежда сложно нали? - не е чак толкова а си заслужава труда.

Направата му не е чак толкова сложна - изисква се малко умения и дрелка с регулируеми обороти. В случая аз използвах новата си акумулаторна дрелка за навиването.  Какви материали са необходими: Акумулаторна дрелка или нещо което има фин патронник и може да промена оборотите си, струна за китара 0,4 мм. метална, нихром 0,35 мм. и нихром 0,20 мм.

Размерите съответно са  15 см. струна, 1 метър нихром 0,20 мм и 15 см. нихром 0.35 мм

Струната от китара ни е необходима за да можем да навием на нея нихрома 0,20 мм., може да се ползва и нещо друго, но трудно може да се измисли полкова тънко здраво и пластично нещо като стоманената струна. Аз не намерих 0,4 мм а  0,019" (0,48 мм) заради което се наложи още една допълнителна манипулация за пристягането на навития нихром.

Захващаме парче от струната за китарата в центъра на патронника а нихрома 0,20 отстрани на патронника - правим това защото в центъра  остава повече място а отстрани патронника се притиска много плътно и там ще се захване здраво тънкия нихром. Започваме да навиваме на бавни обороти, като държим с ръка и притискаме края на тънкия нихром ( можете да видите всичко на видеоклипа). Като свикнем с подаването на нихрома можем да вдигнем малко скоростта, но трябва да внимаваме да не прескочат навивки или да се получи не плътно навиване.

 Получения резултат е финно навит нихром върху струната. Следва изваждане на струната от "навивките" - леко издърпваме струната и в ръката ни остава една пружинираща спирала. Следващата цел е да вкараме вътре нихрома 0,35 мм. В моя случай положението беше това, че дебелия нихром малко играеше вътре, затова се наложи още една обработка.

Захваща се така получената спирала с нихрома вътре отново в патронника - стяга се и започва да се върти като се притиска с пръсти отгоре. Запозваме от самото начало, няма нужда да си местим пръстите а само стискаме, самата спирала ни мести пръстите. По този начин натягаме тънкия нихром върху дебелия и получения компаунден проводник вече става за употреба.

Следваща стъпка е да навием микро койла - най добре става с приспособлението за навиване, но в случая единия метър навит нихром и очакваните големи изрезки ме възпряха и го навих по познатия ничин - върху свредло 2 мм или друго със същия диаметър. Навивките за Кайфун трябва да са 6 - повече и една не се събира между винтчетата. При това положение по индикацията на бокс мода ми съпротивлението беше 0,9 Ом.

 Захващенето под винчетата е цяло предизвикателство, защото диаметъра на "проводника" е доста голям. За целта използвах малки клещички с които придържах свивката под винтчето докато го затегна. Много важен момент при навиването на микро коил за Кайфун и подобните нему по захват е това като навивате двата края на намотката да са във противоположни направления. Само така крайщата на нагревателя ще се паднат и от двете страни под винтчетата и няма да има нужда от допълнително извиване и нагаждане.

Следва стандартното изгаряне/окисляване на нагревателя и притискане отстрани за получаването на правилен нагревател - сбит и хомогенен. Използвана беше повече мощност - 22 W поради масивния нагревател който се получи. Съпротивлението се покачи на 1 Ом след прогарянето. И на 15 W може да се прогори, но става по бавно и мъчително.

Идва ред на слагането на органичния фитил (памук) - откъсваме малко парче и го свиваме на фитил, като предната част я завиваме силно за да я намушкаме във спиралата.  Добре направения органичен фитил по този начин трябва да може леко да се мърна вътре - тоест не трабва да е плътно вътре в спиралата. Крайщата е добре да не бъдат оставяни много дълги, защото това може да доведе до запушване на каналите за притока на течност. Те трябва да се разположат и леко да се подвият в изрезите в основата над края на каналите (в клипа това се вижда добре)

Напояваме памука и Clapton coil е готова за проба. Мощността която този "музикант" иска е доста - на 15W работи, но истинската си същност разкрива на мощности над 20W. Ако не разполагате с бокс мод трябва да ползвате механичен мод със добри батерии.

 Като цяло много интересен нагревател - на по ниски мощности малко трудно тръгва - има лаг около 1-2 сек. , но пък като се загрее по бавно изтива и задържа температурата си заради нагрятата маса от нихром.  На по големите мощности лаг няма и веднага идва удара и многото пара.  Като казах пара - да пара има достатъчно. Засега не се знае как и колко нагар ще натрупва този "музикант" - но се надявам да се представи добре.

Другото което е интересно е предаването на вкуса - сложната система от проводници водят до огромна контактна повърхност  и въпреки диаметъра си от 0,8 мм успяват да извадят и много пара и добър вкус заради по ниската температура на изпаряването. 

Вижте и клипа на който се виждат някои подробности които трудно се обясняват: